Старото училище
Сведения за първите прояви на просветна дейност в Брестница се отнасят към средата на 19 век, като обучение се е водело само с отделни будни младежи. Грамотността се е предавала чрез книги от човек на човек, от поколение на поколение. Първото училище открито към 1865 година , било частно, от типа на килийните училища. Помещавало се в къщата на Чеко Цаков в махала Село, близо до Хармана, като при строителството на тази къща, една стая на първия приземен етаж нарочно е направена голяма, за да може да служи за училище. В тази тъмна стаичка, без дюшеме, само с един иконостас на стената се обучавали първите ученици, седнали върху дъски, сложени върху два камъка в краищата на дъската и писали на коляно.
За пръв учител в училището в различни източници се сочат няколко имена – Филко Цаков от с. Брестница, Никола Давидов от Голама Брестница, Иван Цоков от Ябланица. Който и от тях в действителност да е бил първи, важното е, че с техните имена ние днес свързваме полагането на основите, върху които се гради образователното дело в Брестница.
След Освобождението на България от османско иго през 1882 година започва строежът на старото училище, завършен през 1886 година.
Най-дълго време – от 1896/1897 учебна година до 1922/1923 г. , или общо 26 години учителства Цано Динов Цанков. Той е първият човек от селото със средно педагогическо образование , което е завършил в гр. Казанлък през 1896 година. През 1903/1904 г. е открито второ постоянно учителско място , на което е назначена Жечка Бойчева от гр. Шумен. Тя се омъжва за учителя Цано Динов и работи в училището непрекъснато 26 години – до 1929 година. След въвеждането на задължително начално образование и увеличаванeто броя на децата от 1907/1908 уч. година за учител е назначен Лазар Василев Йончев, който работи в училището до 1926 година, когато се пенсионира.
Със Закона за народното просвещение от 1921 година се въвежда задължително обучение на всички деца до 14 годишна възраст и най-важното събитие за селото е откриването на прогимназия, но войните го забавят. Въпросът за построяването на ново училище се подема отнова през 1928 година, когато се избира строителен комитет, започва събирането на средства за неговото построяване. Полагането на основния камък е станало на 2 август 1932 година. Успешното построяване на училището и читалищния салон към него е голяма радост и гордост за населението на селото, което взема активно участие в строителните работи, което улеснило и ускорило строежа.
През 1935/1936 учебна година сградата е завършена в основни линии и в нея се настаняват началното училище и прогимназията. На 5 ноември 1935 година прогимназията и началното училище се сливат в едно – основно училище. Назначен е и първият директор на основното училище – Райко Цаков Нинов. С това започва и новото летоброене на училището като ОСНОВНО, което продължава да работи като такова и до днес. През 1961 година започва строителството на училищната пристройка от още четири класни стаи.
През 1940/1941 година по предложение на директора Станьо Вълчев и учителя Христо Динов ПС взима решение училището да носи името на пламенния поет и революционер Христо Ботев.
По случай 100-годишнината на училището с Указ на президиума на Народното събрание от 20.05.1966 година ОУ “Христо Ботев” е наградено с орден “Кирил и Методий” – І степен.
Училищният колектив от ученици и учители винаги са заемали важно място в културния живот на селото. Няма празник , в който учениците да не са участвали с подходящи литературно-музикални програми – за 3-ти март, 24 май, 1300 години България и други.
Христо Данов с ученици от I клас
1. Филко Цаков Филков преди 1865 г.
2. Никола Давидов Караджински 1865 г. и сл.
3. Герго Давидов Караджински 1865 г. и сл.
4. Васил Йотов Филков 1875 г.
5. Иван Цоков Вълков преди Освобождението
6. Петко Тодоров Иванов преди Освобождението
7. Иван Цоков Вълков 1879/90 г.
8. Петко Тодоров Иванов 1880/81 и 1881/82 г.
9. Васил Йотов Филков (Вуто даскала) 1882 – 1885 г.
10. Лальо Христов Конакчиев 1885/86 г.
11. Георги Лешников 1886/87 г.
12. Рачо Иванов Джаков 1887/88 г.
13. Иванка Йончова Дочкова 1888 – 1890 г.
14. Иван Лалов Данов 1891/92 г.
15. Иванка Йончова Дочкова 1892 – 1894 г.
16. Дако Василев Йончев 1894 – 1896 г.
17. Цано Динов Цанков 1896 – 1922 г.
18. Никола Петков Василев 1922/23 г.
19. Лазар Василев Йончев 1923 – 1926 г.
20. Кънчо Станев Вълчев 1926 – 1929 г.
21. Цано Митев Чеков 1929 – 1931 г.
22. Христо Динов Христов 1931 – 1934 г.
23. Цано Митев Чеков 1934/35 г.
Никола Петков Василев, основател и директор 1920/21 г.
Станьо Вълчев Станев, директор от 1921г. до 1924 г.
Драган Петков Йотов, директор от 1931г до 1933 г.
Райко Цаков Нинов, директор от 1933г. до 1935 г.
1. Райко Цаков Нинов 1935 – 1938 г. 3 г.
2. Милана Дянкова Кунчева 1938 – 1940 г. 2 г.
3. Станьо Вълчев Станев 1940 – 1950 г. 10 г.
4. Христо Динов Христов 1945 г. и 1953/54 г.
5. Найден Георгиев Найденов 1950 – 1952 г. 2 г.
6. Кина Йотова Иванова 1952/53 г. 1 г.
7. Лачо Ватков Цолов 1953 – 1956 г. 3 г.
8. Никола Христов Чобанов 1956 – 1964 г. 8 г.
9. Райко Филков Иванов 1964 – 1971 г. 7 г.
10. Нино Гечев Нинов 1971 – 1992 г. 21 г.
11. Кръстина Трифонова Докова 1992 – 2002 г. 10 г.
12. Тотка Иванова Данова от 2002 г.